Какво е годишен процент на разходите (ГПР)?

Какво е ГПР при бързите кредити?

Потребителските кредити от небанкови финансови институции със сигурност си осигуриха нужното място под Слънцето у нас през последните години, когато средностатистическото българското домакинство е принудено да се справя на ръба на финансовия крах. В днешната публикация ще ви обърнем внимание какво представлява годишния процент на разходите или както е съкратената абревиатура ГПР и какво отношение има той към отпусканите все по-масово бързи кредити у нас.

На практика стойността на ГПР или годишния процент на разходите представлява коефициент за изчисление на сумарните разходи за отпуснат потребителски кредит. ГПР е относително често пренебрегван при скоростното кредитиране, тъй като то се осъществява изключително често за срокове по-кратки от една година, което обърква кандидатите за пари на заем, незапознати с този коефициент, който е все пак базиран на годишните разходи.

За да ви стане по-ясна ситуацията с ГПР, нека предположим, че сме изтеглили бърз кредит на стойност 100 лева за 6 месеца при стойност на ГПР в размер на 20%. Така, ако срока за погасяване беше 1 година, то ние ще трябва да върнем сума в размер на 120 лева на кредитора. Срока обаче е наполовина т.е. само 6 месеца. При тези обстоятелства на нас ни се налага да върнем половината от генерирания ГПР т.е. 10 лева, което в крайна сметка означава, че след 6 месеца ще трябва да сме възстановили сума в размер на 110 лева.

Ако видите твърде големи стойности на ГПР, а възнамерявате да върнете кредита в рамките на месец или два, то няма място за притеснение. Долната формула ще ви даде още по-ясна обосновка за случващото се:

ИС – изтеглена сума

ПС – погасявана крайна сума

ГПР – годишен процент на разходите

С – срок за погасяване (в месеци)

ПС = ИС + ИС*{ГПР/ (12/С)}

Пример (спазвайте приоритета според поставените скоби):

ПС = 100 + 100*{20/ (12/6)} = 110лв.

Как се формира лихвеният процент ?

Лихвеният процент се формира на сумата от 8 базови съставки:

1. „Цена на средствата“ – собствени, заети от междубанковия пазар, привлечени от депозити, облигации, нови емисии акциии и други банкови инструменти.
2. „Загуба на ликвидност“ – средства на банката, които отдадени на кредитоискатели влияят на ликвидността по различен начин.
3. „Отложено потребление“ – тези средства банката е дала на кредитоискател, а не ги ползва.
4. „Риск от неизпълнение“ – популярното име на тази съставка в медиите е „рискова премия“.
5. „Срок до падежа на кредита“ – продължителността във времето, в което банката е отдала ресурса си и не може да го ползва.
6. „Специфични клаузи“ – различни условия по съответния банков продукт.
7. „Инфлация“ – прогнозирано обезценяване на отдадения ресурс.
8. „Печалба“ – чистата печалба за банката от договора между нея е кредитополучателя.

Това са осемте съставки, които анализаторите на банките изчисляват, когато формират лихвеният процент на съответния продукт.